Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика: 52 % от българските емигранти в Испания упражняват професия по-ниска от квалификацията им
София, декември 2008 г
Вестник “Виртшафстблат”
Госпожо Министър, предприехте една кампания за набиране на работна ръка в чужбина. Какви са резултатите от нея?
Резултатите от проведено анкетно проучване за нагласите на българските граждани в Испания да се завърнат в страната и за нагласите на българските работодатели да ги наемат на работа, бе основния фактор, който ни подтикна да я организираме. Анализът на резултатите показа, че 52 % от сънародниците ни упражняват професия, която изисква много по-ниска професионална квалификация от придобитата вече от тях, а около 65 % от тях изобщо не работят по специалността си, и изразяваха неудовлетвореност от този факт.
Също така отговорите от анкетите показаха, че голяма част от приходите си те отделят за наем на жилище в Мадрид (800-1000 евро), докато притежават свои собствени домове в България. Това им даваше основание да заявят, че и при по-ниски заплати биха се върнали в България, защото тук няма да плащат наем.
В момента, в контекста на кризата все по-често се появяват информации за предстоящи съкращения на работна сила. Има ли министерството план за действие в тази ситуация?
Изключително внимателно следим процесите на пазара на труда. Вече се появяват първите сигнали за негативно отражение на кризата върху реалния сектор в България, а от там – и върху пазара на труда. Следва да се отбележи обаче, че прогнозите на различните институции (включително Европейската комисия) сочат, че и през 2009 г. в България ще се отбележи ръст на БВП, макар и по-нисък от този през последните няколко години. Очакваме известно нарастване на безработицата през 2009 г. и в тази връзка предприемаме съответни мерки. Към основните целеви групи на политиката през последните няколко години – младежите до 29 год. възраст, безработните над 50 годишна възраст и неактивните лица, добавяме и лицата, загубили своята работа вследствие на кризата. В Държавния бюджет за 2009 г. е заложен пакет от макро мерки, които цели намаляване и преодоляване на последствията от кризата, а в допълнение към него Министерството на труда и социалната политика ще реализира мерки за съкращаване срока на безработица за новоосвободените лица и да се осигури адекватна защита в периода на намалено търсене на труд. Конкретните параметри на всички инициативи в тази насока ще бъдат включени в Националния план за действие по заетостта, който ще бъде одобрен от правителството в началото на следващата година.
Кризата няма да реши обаче проблема с квалификацията на младите хора. От поръчания от Вашето министерство анализ, изготвен от Световна банка стана ясно един много тревожен факт, че само около 10% от слабо образованите млади българи участват на пазара на труда, а почти 40% от тези, които го правят са регистрирани като безработни. Как си обяснявате всичко това?
Младежите, и особено нискообразованите младежи, наред с по-възрастните лица са основен трудов резерв, към който в дългосрочен план следва да се насочи политиката за активиране и интегриране на пазара на труда. В новите условия на българския и на глобалния пазар на труда знанията са в основата на успешно реализиране на пазара на труда и затова не е изненадващ направеният извод в изследването, че ранното отпадане от образователната система е една от основните причини за неактивност при младежите. Същевременно трябва да се отчитат и положителните резултати. Така напр. през третото тримесечие на 2008 г. равнището на безработица на младежите от 15 до 24 години е 11.4%, при 17.2% една година преди това. Реализират се и редица инициативи за преодоляване на причините, водещи до отпадане от училище – от подпомагане на деца от бедни семейства, през безплатно предоставяне на учебници от първи до седми клас, до работа със застрашени от отпадане ученици и подобряване на атрактивността на учебния процес. През 2007 г. рано напусналите училище намаляват с 1.4 процентни пункта спрямо предходната година до 16.6%. През 2008 г. разширихме обхвата на осъществявания от Министерството проект за младежи, напуснали училище.
Експертите на Световната банка препоръчват на България да предприеме по-радикална стъпка към увеличаване на пенсионната възраст, която е по-ниска спрямо другите европейски държави, тъй като възрастните българи са по-пасивни заради ранното пенсиониране. Предвиждате ли законодателни промени в тази насока?
Не, към настоящия момент не се предвижда увеличение на пенсионната възраст. Обществото още не е готово за такава радикална стъпка. Не бива да забравяме и факта, че пенсионната възраст за жените и в момента се повишава, като от догодина ще се увеличи с 6 месеца, достигайки до 60 години. Това бе заложено в началото на пенсионната реформа през 2000 г. Нека първо да приключи едната реформа, а едва след това може да се мисли за следваща. Но това в никакъв случай не означава, че не бива да се прилагат мерки за удължаване на трудовия живот. Трябва да напомним, че през 2007 г. България увеличи приноса на всяка година осигурителен стаж след навършване на пенсионна възраст, когато не е отпусната пенсия, от 1 на сто на 1.5 на сто. През 2008 г. процентът бе увеличен от 1.5 на сто на 3 на сто. Допълнително към това, с промени в Закона за насърчаване на заетостта бе дадено право на пенсионерите да се регистрират като търсещи работа в бюрата по труда и да се ползват от посредническите услуги. Личното ми мнение за констатациите на Световната банка относно участието на възрастните хора на пазара на труда в България е, че те са леко преувеличени. Там се казва, че равнището на заетост на възрастните работници не е на нивото, както в останалите страни-членки. В същото време, данните показват, че за третото тримесечие на 2008 г. равнището на заетост за хората между 55 и 64 г. е 47.3 на сто и то се е увеличило с 3.5 процентни пункта спрямо същия период на 2007 г. Макар че стартира по-късно изпълнението на своята Лисабонска програма, България уверено върви към целта през 2010 г. да достигне равнище на заетост от 50 на сто за хората между 55 и 64 г. Действително, ако бъдем откровенни, равнището на заетост е по-високо за възрастните мъже (57.4 на сто), отколкото за възрастните жени (38.5 на сто), но едва ли увеличението на пенсионната възраст автоматично ще реши въпроса с участието на жените в заетостта.
Анализът на Световната банка показва още, че повечето младежи не работят, защото учат. Ще предприемете ли определени стъпки, за да направите възможно съчетаването и на двата процеса?
Този въпрос е част от по-широкия дебат за подобряване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда в България. Младите хора са една от целевите групи на мащабната кампания “Работи легално”, която стартирахме през настоящата година. След приемането на Директива за временните работници въпрос на време е България да приеме адекватно национално законодателство в тази насока. Опитът на други държави показва, че именно студентите и младежите участващи в други форми на обучение могат да разширят участието си на пазара на труда при наличие на възможности за по-гъвкави форми на заетост и възможности за работа при намалено работно време. Това обаче не е самоцел за нас – цялото внимание на младежите трябва да е насочено към учебния процес.
Като че ли най-притеснителното в доклада на Световна банка е информацията, че броят на хората с ниска или никаква квалификация надхвърля броя на свободните работни места. Какъв е изходът според Вас от създалата се ситуация?
Отговорът е еднозначен и безапелационен – инвестиране в човешките ресурси. Това е основен приоритет на политиката и база за важни и значими промени, които извършваме през последните години. На първо място значително подобрихме възможностите за обучение на заети лица, в предприятията. Значителни средства от Европейския социален фонд са на разположение на работодателите – не само за професионално обучение но и за придобиване на ключови умения. Развиваме стажуването и чиракуването на работното място, ограмотяването, участието в различни други форми на учене през целия живот, както и други инициативи, чрез които да дадем втори шанс на лицата, отпаднали от образователната система. Не бих искала да се спирам на множеството промени в нормативната база които инициирахме, и с които на практика правим достъпа и качеството на обучението по-високи. Разбира се в тази сфера не можем да постигнем положителни резултати без активното участие и на работодателите, на синдикатите и на отделната личност. Като че ли промяната на нагласите към обучение през целия живот не може да се осъществи толкова бързо. Данните от сравнително изследване на европейско равнище показват, че равнището на участие на населението на възраст 25-64 г. в поне една от формите на учене през целия живот в България нараства съществено – от 16 % през 2003 година на 48.5% през 2007 година. Това е решението за хората, които днес не могат да намерят работа – по-високите знания и умения са залог по-висока и производителна заетост и ефективен преход към икономика, основана на знанието.
